Какви биват модификаторите на битум?

Freshly laid black tar asphalt pavement

Към добавките, основното предназначение на които е подобряване качествените характеристики на пътното покритие, принадлежат:

  • модификатор на битума;
  • модификатор на асфалтобетона;
  • адхезионни добавки към битума;
  • стабилизатори;
  • структуриращи добавки на асфалтобетона.

Изброените вещества могат да се добавят или в битума, или непосредствено в асфалтобетонната смес. При това, добавка от определен тип може да бъде добавена както в битума, так и в асфалтобетонната смес в два различни технологични процеса.

Към битумните добавки принадлежат:

  • еластомери;
  • термопласти;
  • термоеластопласти;
  • повърхностно-активни вещества;
  • термично втвърдяващи се смоли;
  • бързосъхнещи масла.

В асфалтобетоните се добавят:

  • стабилизиращи добавки;
  • структуриращи добавки (минерални прахове);
  • модификатори, произведени от каучукови частици;
  • структуриращи и стабилизиращи добавки.

Най-често за модификация на пътните битуми се използват еластомери, термопласти и термоеластопласти.

Еластомер – това е полимер, притежаващ еластични свойства. За битума той се прилага под формата на прах, гранули и течности. Към днешна дата най-популярният еластомер е каучукът. Той може да се добавя както в битума, така и в асфалтобетонната смес.

Термопластите представляват полимерен материал, който при нагряване е способен да премине в пластично или високоеластично състояние.

Термоеластопластите – това са синтетични полимери, в състава на които влизат твърди и еластични сегменти, което от своя страна позволява едновременното получаване на висока здравина и еластичност. Към предимствата на термоеластопластите си заслужава да се отнесе възможността за вариране със степента на изразяване на свойствата при промяна в съотношението на компонентите.

Повърхностно-активните вещества се прилагат с цел подобряване адхезията на битума с минералната част на асфалтобетонната смес. В зависимост от характера на взаимодействие такива вещества могат да бъдат анионни или катионни.

Стабилизиращите добавки често се използват при получаването на смеси от чакъл и смола. Обикновено те се състоят от минерални и целулозни влакна.

В страните от Европа и САЩ с цел понижаване склонността на битума към пластично размекване при низки температури се прилагат епоксидни и полиуретанови смоли.

За да се предотврати окисляването на битум в него се добавят масла. Например, модификация на битум СБС може да бъде осъществена с помощта на индустриално масло в качеството си на вспомогателен материал.